самообесеше

Речник на българския език

1. самообесеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самообесеше е производна форма на самообеся (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самообесеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самообесеше е производна форма на самообеся (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).