самообесело съм

Речник на българския език

1. самообесело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообесело съм е производна форма на самообеся (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).