самообесели

Речник на българския език

1. самообесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообесели е производна форма на самообеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самообесели е производна форма на самообеся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).