самообвинявах

Речник на българския език

1. самообвинявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самообвинявах е производна форма на самообвинявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самообвинявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самообвинявах е производна форма на самообвинявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).