самообвинявал е

Речник на българския език

1. самообвинявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинявал е е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообвинявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинявал е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообвинявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинявал е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).