самообвинявало съм

Речник на българския език

1. самообвинявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало съм е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало съм е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообвинявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало съм е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).