самообвинявало си

Речник на българския език

1. самообвинявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало си е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало си е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообвинявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало си е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).