самообвинявало е

Речник на българския език

1. самообвинявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало е е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообвинявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвинявало е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).