1. самообвинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самообвинявало е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. самообвинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самообвинявало е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. самообвинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
самообвинявало е производна форма на самообвинявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. самообвинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
самообвинявало е производна форма на самообвинявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).