самообвинявали

Речник на българския език

1. самообвинявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообвинявали е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообвинявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообвинявали е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самообвинявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самообвинявали е производна форма на самообвинявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самообвинявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самообвинявали е производна форма на самообвинявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).