самообвинявала си

Речник на българския език

1. самообвинявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала си е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала си е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообвинявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала си е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).