самообвинявала е

Речник на българския език

1. самообвинявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала е е производна форма на самообвинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообвинявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинявала е е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).