1. самообвинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самообвинявал е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. самообвинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самообвинявал е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. самообвинявал — мин. деят. св. прич. м. р.
самообвинявал е производна форма на самообвинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. самообвинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
самообвинявал е производна форма на самообвинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).