самообвинява

Речник на българския език

1. самообвинява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообвинява е производна форма на самообвинявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообвинява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообвинява е производна форма на самообвинявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообвинява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообвинява е производна форма на самообвинявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).