самонастаняло

Речник на българския език

1. самонастаняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонастаняло е производна форма на самонастаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонастаняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонастаняло е производна форма на самонастаня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).