самонастанявал си

Речник на българския език

1. самонастанявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонастанявал си е производна форма на самонастанявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самонастанявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонастанявал си е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самонастанявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонастанявал си е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).