самонастанявало

Речник на българския език

1. самонастанявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонастанявало е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонастанявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонастанявало е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонастанявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонастанявало е производна форма на самонастанявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самонастанявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонастанявало е производна форма на самонастанявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).