самонастанявал

Речник на българския език

1. самонастанявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанявал е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонастанявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанявал е производна форма на самонастанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонастанявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонастанявал е производна форма на самонастанявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонастанявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонастанявал е производна форма на самонастанявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).