самонастанили

Речник на българския език

1. самонастанили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонастанили е производна форма на самонастаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонастанили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонастанили е производна форма на самонастаня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).