самонаранял

Речник на българския език

1. самонаранял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранял е производна форма на самонараня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаранял е производна форма на самонараня (мин. деят. несв. прич. м. р.).