самонаранявал

Речник на българския език

1. самонаранявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранявал е производна форма на самонаранявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранявал е производна форма на самонаранявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаранявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаранявал е производна форма на самонаранявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонаранявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаранявал е производна форма на самонаранявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).