самонаранил съм

Речник на българския език

1. самонаранил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаранил съм е производна форма на самонараня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаранил съм е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).