самонаранил си

Речник на българския език

1. самонаранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонаранил си е производна форма на самонараня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самонаранил си е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).