самонаранил е

Речник на българския език

1. самонаранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранил е е производна форма на самонараня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранил е е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).