самонаранило е

Речник на българския език

1. самонаранило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаранило е е производна форма на самонараня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаранило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаранило е е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).