самонаранило

Речник на българския език

1. самонаранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаранило е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонаранило е производна форма на самонараня (мин. деят. св. прич. ср. р.).