самонаранили

Речник на българския език

1. самонаранили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаранили е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаранили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонаранили е производна форма на самонараня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).