самонаранила

Речник на българския език

1. самонаранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонаранила е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонаранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонаранила е производна форма на самонараня (мин. деят. св. прич. ж. р.).