самонаранил

Речник на българския език

1. самонаранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаранил е производна форма на самонараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаранил — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаранил е производна форма на самонараня (мин. деят. св. прич. м. р.).