самонарани

Речник на българския език

1. самонарани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонарани е производна форма на самонараня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонарани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонарани е производна форма на самонараня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонарани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонарани е производна форма на самонараня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самонарани — повелително наклонение, ед. ч.

самонарани е производна форма на самонараня (повелително наклонение, ед. ч.).