самонаранели

Речник на българския език

1. самонаранели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонаранели е производна форма на самонараня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаранели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самонаранели е производна форма на самонараня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).