самоналожил си

Речник на българския език

1. самоналожил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоналожил си е производна форма на самоналожа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоналожил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоналожил си е производна форма на самоналожа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).