самонаказваха

Речник на българския език

1. самонаказваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаказваха е производна форма на самонаказвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаказваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самонаказваха е производна форма на самонаказвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).