самонаказвах

Речник на българския език

1. самонаказвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самонаказвах е производна форма на самонаказвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самонаказвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самонаказвах е производна форма на самонаказвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).