самонаказвал съм

Речник на българския език

1. самонаказвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал съм е производна форма на самонаказвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаказвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал съм е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаказвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал съм е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).