самонаказвал е

Речник на българския език

1. самонаказвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал е е производна форма на самонаказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаказвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал е е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаказвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал е е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).