самонаказвало си

Речник на българския език

1. самонаказвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало си е производна форма на самонаказвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаказвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало си е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонаказвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало си е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).