самонаказвало е

Речник на българския език

1. самонаказвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало е е производна форма на самонаказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаказвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало е е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонаказвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало е е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).