самонаказвало

Речник на българския език

1. самонаказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказвало е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонаказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонаказвало е производна форма на самонаказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самонаказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонаказвало е производна форма на самонаказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).