самонаказвали

Речник на българския език

1. самонаказвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонаказвали е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаказвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаказвали е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самонаказвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонаказвали е производна форма на самонаказвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самонаказвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самонаказвали е производна форма на самонаказвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).