самонаказвала

Речник на българския език

1. самонаказвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонаказвала е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонаказвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонаказвала е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самонаказвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонаказвала е производна форма на самонаказвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самонаказвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самонаказвала е производна форма на самонаказвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).