самонаказвал

Речник на българския език

1. самонаказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаказвал е производна форма на самонаказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаказвал е производна форма на самонаказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонаказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаказвал е производна форма на самонаказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).