самонаказва

Речник на българския език

1. самонаказва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонаказва е производна форма на самонаказвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонаказва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонаказва е производна форма на самонаказвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонаказва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонаказва е производна форма на самонаказвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).