самонаказало е

Речник на българския език

1. самонаказало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказало е е производна форма на самонакажа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаказало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаказало е е производна форма на самонакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).