самонаказали

Речник на българския език

1. самонаказали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаказали е производна форма на самонакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаказали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонаказали е производна форма на самонакажа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).