самонаказа

Речник на българския език

1. самонаказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонаказа е производна форма на самонакажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самонаказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонаказа е производна форма на самонакажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).