самоназовавал е

Речник на българския език

1. самоназовавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназовавал е е производна форма на самоназовавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоназовавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназовавал е е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоназовавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназовавал е е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).