самоназовава

Речник на българския език

1. самоназовава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоназовава е производна форма на самоназовавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоназовава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоназовава е производна форма на самоназовавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоназовава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоназовава е производна форма на самоназовавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).