самоназначил е

Речник на българския език

1. самоназначил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназначил е е производна форма на самоназнача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоназначил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназначил е е производна форма на самоназнача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).