самоназначило

Речник на българския език

1. самоназначило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназначило е производна форма на самоназнача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназначило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоназначило е производна форма на самоназнача (мин. деят. св. прич. ср. р.).